ЭТНОГРАФИЧЕСКИЙ МУЗЕЙ

Етнографският музей в село Белчин е изграден през 2007г. като филиал на Градския исторически музей — гр. Самоков и се намира в непосредствена близост до изцяло реставрирания средновековен храм «Св. Петка» в подножието на хълма «Св. Спас». За да отговори на своето предназначение и да се слее с духа на мястото, сградата на музея е проектирана като концептуална реплика на Копривщенска къща от първата половина на 19 ти век (такива къщи се срещат в село Белчин). В музеят се събират експозиции на вещи с различна битова тематика, съхранили културата и традициите на населението през вековете. Основната цел на инициативата беше подпомагането развитието на културно историческия туризъм в общината чрез обособяването на един интегриран културно исторически комплекс в с. Белчин, състоящ се от реставрирания средновековен храм «Св. Петка», етнографския музей, късноантичната крепост и раннохристиянската църква на хълма «Св. Спас». При проучването на целия комплекс бяха открити много факти, връщащи историята на с. Белчин векове назад. Изграждането на музея в селото е свързано и с нуждата от създаването на благоприятна среда и условия за продължаването на изследователската дейност на археолозите, изкуствоведите и други учени в района за разкриване, реставриране и популяризиране на обекти на културно-историческото наследство.

Функционално и образно сградата репликира балканска къща от първата половина на 19-ти век. В приземния етаж, изграждан в оригинала с тежки каменни зидове, маркирани със сантрачи, са се разполагали помещения за животни, производство на храни и хранителни складове, както и за продукция от основния поминък на семейството. В музейната сграда това ниво е посветено на производствената дейност, като продължение на експозицията на открито.

Вторият етаж по традиция контрастира с приземния: лекотата на белите стени, дълбочината на чардака, изящните дървени парапети, откритото дърво на тавани и подове са характерен белег и на музейната сграда. В трите основни помещения на чардака, подчертан от уютния кьошк и директната еднораменна стълба, се разполагат експозиции, свързани с ежедневния бит на семейството, дрехи, украшения, лично и ловно оръжие и характерни документи и четива.

Покривът е четирискатен, пирамидален, с покритие от едноолучни червени керемиди — точно такъв, какъвто е създал градоустройственият уют на сгушените в пазвите на планината селца, или драматичните силуети на подбалканските градове от няколко десетилетия по-късно.

И още нещо, характерно за традиционното градоустройство — стената на приземния етаж към пешеходната алея е част от масивната ограда на имота, а еркерът на втория етаж се надвесва над алеята. Този ефект допринася за засилването на впечатлението за автентичност и човешки мащаб.