СРЕДНЕВЕКОВАЯ ЦЕРКОВЬ «СВЕТА ПЕТКА»

Средневековая церковь «Санкт-Петька» является национальным памятником художественной культуры, я-й категории. На протяжении многих веков он вросшие в лоне горы «Святой Спас» над с. Белчин. На основании первых данных из исследований, она претерпела несколько этапов строительства и реконструкции. Церковь в ее нынешнем виде был построен в семнадцатом веке на фундаменте другого храма XIII-XIV века. Храм измерения 12 от 6 метров. И был выписан. Внутренние стены красили. Следы картин были найдены в археологических раскопках в 2007 году, затем подвергся еще неизвестный катаклизм. В эпоху Возрождения был продлен молитвенный зал в сегодняшних размеров, но теперь каменная арка заменяется дерева.

«Санкт-Петька» является базилика церкви с полу-цилиндрическим сводом и двускатной крышей. По продолжительности строительства судя по параллели с аналогичными церквей, архитектуры и инженерии, а также надписи на иконах. Мы можем поставить его в диапазоне между XVI — нач. XVII в. На двух местах она выступает раньше, чем ее могилы. Они были зарегистрированы на похороны мужчины, положил на спину на толстой деревянной решеткой. От него сохранились большие кованые клинья. На могиле в северо-восточном углу храма в дар захоронения к телу был керамическая чаша с сграффито украшения. Такие ритуальные дары известны из некрополя в «Бельовой Церкви» в городе Самоков и относятся к XIII-XIV века В этот период наблюдается сильное строительство церквей -.. Процесс, известный как создание так называемых. «София Афон». Вторичный в эпоху Ренессанса, для его притворе был построен в качестве второго этажа и открытый крыльце первого. Это расширение сакрального пространства путем удаления западный фасад и конструктивно подключения притвор, является типичным для этого региона и эту эпоху. Методика построения характерно — каменная кладка из речных камней и раствора и использования строительных деревянного каркаса — реквизит.

Храмът има изключителна художествена стойност. Изкуствоведите отнасят иконописната украса към различни епохи. Най-старите икони са от началото и средата на ХVІІ век. Иконата в криптата и част от останалите са изписани през 1653 г. Тези творби са редки художествени образци, — наравно с най-добрите в страната — създадени преди разцвета на Възраждането. Ктиторският надпис върху богородичната икона гласи: «Помени господи божиите раби Хаджи Янкул и съпругата му: Стефан син на Стойчина 1653.» Името на Хаджи Янкул се среща и в други ктиторски надписи. Всъщност най-ценната икона — на «Св. Богородица и Младенеца» е експонирана в Криптата (Храм-паметник Свети Александър Невски) на Националната художествена галерия, непосредствено до Великотърновските икони.

Църквата оцелява заедно с населението през тежките и оскъдни години на размирици в Османската империя, когато често са били разграбвани и опожарявани църкви и манастири. На стари снимки на иконостаса се виждат икони от различни векове, което показва, че хората тук са продължили ревностно да се грижат за своята църква.

През 30-те и 40-те години на 20-ти век професор Васил Захариев изследва иконите, резбените украси и други ценности в църквата, като дава подробно описание за всичко в храма. Интересни са кадрите, заснети от проф. В. Ангелов през 1962г., които се съхраняват в архива на Института по Изкуствознание при БАН. Те показват, че богатият олтар е бил запазен и жителите на селото грижовно са се отнасяли към храма.

През 1967г. е направена пълна реставрация на храма. За съжаление, в последствие храмът започва постепенно да се разрушава, като иконите, резбените украси и други ценности се разнасят в действащата в селото от 1887г. нова църква, различни музеи, частни колекции и др. Поради това настъпва неяснота за бъдещето на храма. Най-тежка е съдбата на църквата през 1991г. — 2005г., когато иманяри пробиват покрива, разкопават около царския трон и храмът е полуразрушен.

При изграждането първообраза на църквата иконостасът е имал друга композиция и е бил далеч по-богато резбован. Проф. Валентин Ангелов, в труда си «Българската монументална дърворезба» (1992), нарежда иконостаса на църквата «Св. Петка» в Белчин сред най-значимите паметници на монументалната дърворезба в България (в периода между ХІV век и 1900 година). Авторът подробно описва специфичните дърворезбени детайли и елементи и ги отнася към датировката на иконите — от 1650 до ХІХ вeк.

Състоянието на църквата през последното десетилетие на миналия век доведе до рухването на покрива й преди десетина години, част от стените й и до силното увреждане на църковния мебелиар. Това наложи да се започне цялостна реставрация на храма, като максимално се запази първообраза му и останките от оригинала. В проучването, проектирането и изпълнението на комплекса се включиха професори изследователи, изкуствоведи, музейни работници, както и специалисти архитекти, художници, реставратори, археолози, етнолози, строители и други. В близост до църквата се изгради камбанария. В подножието й беше изградена етнографска музейна къща — филиал на музея в гр. Самоков. При реставрационната работа бе извършено разчистване и фиксиране на каменните кръстове от северната страна. Всички те са паметници с високо художествена и историческа стойност.